Анимацията "Бяло рамо за черен мъж" и документалният филм "Желанието на Гери" са големите победители на фестивала „Златен ритон“ в Пловдив

Големите победители на 28-мото издание на Фестивала за българското документално и анимационно кино „Златен ритон“, който се състоя в Пловдив, са анимационният филм "Бяло рамо за черен мъж" на режисьора Анри Кулев и документалният филм "Желанието на Гери" на Тонислав Христов. На церемония тази вечер в "Лъки Дом на киното" бяха отличени победителите в различните категории.

Генералният директор на БТА Кирил Вълчев връчи голямата награда „Златен Ритон“ за анимационно кино на режисьора Анри Кулев за филма "Бяло рамо за черен мъж".

БТА е не само медиен партньор на Фестивала за българско документално и анимационно кино „Златен ритон“, ние сме пазители на паметта за този фестивал и доказателството за това е първата информация за него, от 8 октомври 1975 г., каза Кирил Вълчев. Той прочете тази първа информация за фестивала и добави, че БТА има такива информации от половин век. "Този фестивал носи един голям символ, България има традиции и има рамене, на които да стъпим, за да продължаваме в изкуството, за което е този фестивал“, каза генералният директор на БТА.

Анимацията получи още и наградата за най-добър режисьор.

Голямата награда „Златен Ритон“ в категорията за документално кино спечели филмът "Желанието на Гери" на режисьора Тонислав Христов. Освен за най-добър филм, лентата спечели още наградата на критиката и наградата за режисура.

Специалната награда на журито отиде при Цветан Драгнев за документалния филм "Балканска черна кутия". Филмът спечели още наградите за музика и за най-добър оператор. Награда за композитор на анимационен филм е за Калин Господинов за "Нетактичния" на режисьора Дария Русева. Специалната награда на журито за анимационен филм отиде при Иван Попов - Заека за филма "Семеен портрет на чернозема".

Награда за сценарий за анимационен филм отиде при „Градинарят на бурените“ на Ася Кованова, а за най-добър сценарий на документален филм - "Децата на Дунав" на Петър Георгиев. Наградата на Съюза на българските филмови дейци спечели Яна Алексиева за филма "Училище за надежда". Алексиева беше отличена и в категория "Дебют". Наградата за дебют в анимационното кино беше за "Приказка в шевица" на режисьора Веселин Дочев.

Наградата на Община Пловдив в категория "Анимация" спечели филмът „Човек и птица“ на Андрей Цветков, а за документален филм - "Децата на Дунав" на Ема Константинова. За първи път беше присъдена и Награда за млад автор до 35 г. за анимационно кино, която спечели филмът "Създател" на Мадлен Загорски, а за документален филм беше отличен "Нишка" на Михаил Атанасов.

Фестивалът на българското документално и анимационно кино „Златен ритон“ традиционно се състои в Пловдив, в "Лъки Дом на киното". Организира се от Националния филмов център, а съорганизатори са Министерството на културата, Община Пловдив и други професионални организации и институции. Тази година се състезаваха 59 филма, от които 21 анимационни и 38 документални, а в програмата „Открити хоризонти“ бяха включени 25 продукции. Общият брой на филмите тази година е рекорден - 84.

/АБ/

БТА

Ново енциклопедично издание за Цар Калоян

Художник: Веселин Чакъров

Писател: Мирослав Петров

Цар Калоян е един от емблематичните владетели от периода на Второто българско царство. Неговото управление бележи стабилизирането на българската държава, след като по-рано братята му Петър и Асен са извоювали свободата на България. Впоследствие цар Калоян, със своите умели военни действия и провежданата гъвкава политика по отношение на Римокатолическата църква, успява да извоюва международно признание на страната и да я превърне в сериозен фактор на европейската политическа сцена.

Безспорно най-големият успех, който цар Калоян постига и с който бива запомнен от историята, е разгромът, който нанася на считаните за непобедими в онази епоха рицари. С ловки ходове, като организира силите на целия български народ и привлича за съюзници както воини от средите на покорените ромеи, така и от страна на куманите, цар Калоян прави онова, което дотогава е считано за немислимо. Той нанася тежък удар на латините, завладели Константинопол, и с това показва пред света, че няма сила, била тя и най-могъщата, която да устои на обединените усилия на славния български народ, който защитава своята земя.

Книгата можете да откриете тук

В Радомир започват разкопки на ценно историческо наследство

Източник: mirogled.com
Група радомирци създадоха местен „Инициативен комитет за пълно археологическо приучаване, експониране, социализиране и популяризиране на Национален обект „ Тракийско светилище“, който се намира в местността „Чокльово блато“ в радомиското село Байкалско.

Светослав Кирилов, Васил Джоргов, Славчо Златков, Павел Павлов и Георги Иванов са петимата различни по своите човешки и политически възгледи радомирци, които се впускат в този изключително важен проект.

Община Радомир е една от малкото с богата история и наследство, но недостатъчно проучвана и показана на жителите на общината и на цялата страна.

През годините са открити неолитни и антични селища, крепости, светилища и множество тракийски гробници. За жалост разкопките са замразени и изоставени. Няма нито един напълно обработен обект, който да бъде достъпен и показан на туристите. Всички те са подложени на многобройни набези и грабежи от иманяри и бандити. Този процес на съсипване продължава и до ден днешен.

„Необходима е спешно да бъде даден обществен импулс, за да се защити това безценно наследство и показвано на туристите и гостите на общината. Това ще нареди Радомир да градовете, които хората ще изберат, като привлекателна дестинация“, коментира председателят на инициативния комитет Васил Джоргов.

Според него трябва да се намерят достатъчно мотивирани хора, които във взаимодействие с местната и държавната власт да стартират и развият процеса на разкриване и популяризиране на нашата история.

„Стремежът е да се започне точно с този обект, който е от национално значение и ако има нужните от енергия и желание в годините да се продължи и с други, за които има данни на територията на общината ни“, допълни още Джоргов, който е категоричен, че инициаторите считат, че всички са длъжници към нашата история и смятат, че човек не може да гради своето настояще и бъдеще, без да познава своето минало.

Техники за тъкане на сърмен колан ще бъдат показани в музей „Етър“ от живото човешко съкровище Мадлен Божилова

Източник БТА

На 6 юли в Музейния център на Регионален етнографски музей на открито „Етър“ ще бъдат представени техники за тъкане на колан и предене на вълна и коприна от живото човешко съкровище Мадлен Божилова. Това съобщиха от културната институция.


„Единадесетте техники, които Мадлен издирва и изучава за традиционните начини на изработване на кюстендилската сая, са: добиване на коприна от копринени пашкули и ръчно изработване на копринените гайтани за кюстендилската сая; багрене на коприна за гайтани и вълна за престилка и колан с природни багрила; тъкане на кори на ширита с червен, бял, жълт и син цвят, която е изчезнала и никой в България днес не изработва този ширит; изработване на сърмено бекме на ръкавите и огърлеча от златна сърма; ръчно изработване на сребърен гайтан за ръкавите и огърлеча на мини станче; разкрояване на саечния тип облекло с трапецовидни клинове под ръкавите; тъкане на хоризонтален стан на престилка и колан със златна и сребърна сърма, с вълнена или копринена ръчно предена нишка; ръчно предене на вълна на хурка и на чакрък; ръчно редене на коприна на хурка; плетене на чорапите, характерни за кюстендилската сая; изработване на риза, което включва кроене, везане на бенки за ръкавите и полите, изработване на дантелата на ръкавите тип кене“, каза за БТА Тихомир Църов, експерт връзки с обществеността на културната институция.

Мадлен Божилова получава голямото признание през 2021 година за опазването на занаяти, които са застрашени от изчезване. Членува в Световната Асоциация на занаятите и е представител на организацията за България. Владее три езика, завършила е Национална художествена академия със специалност „Художествен текстил и пространствен дизайн“, посочват от РЕМО „Етър“.

Регионалният етнографски музей на открито „Етър“ в Габрово е създаден от Лазар Донков и отваря врати през 1964 година като Етнографски парк музей. Институтът е център за проучване на традиционната култура на балканджиите - от прединдустриалното общество до най-ново време. Там се пресъздават редица обичаи и традиции от българския календар във възстановки. В музея „Етър“ работи екип от 70 служители. Тази година институцията ще навърши 60 години.

/ХТ/

Невена Цонева ще пее на събора „Ново начало“

Източник вестник "Красиво Ветрино"

Победителката в първия български конкурс „Мюзик айдъл“ Невена Цонева ще вземе участие в празничната програма на Международния средновековен събор „Ново начало‘‘, който ще се проведе на 22-23 юни. Талантливата изпълнителка ще пее на живо в първата вечер на събора. През годините тя е заслужила редица отличия за своето музикално творчество и има повече от 10 специални участия в България и чужбина.

Присъствието на Невена Цонева на сцената на „Ново начало“ е комплимент към посетителите на събора по повод 5-годишнината от откриването на културно-историческия комплекс.

Във фестивалната програма ще видите исторически битки, представени от обучените възстановчици на Исторически парк. Ще има двубои по историческа фехтовка, тежковъоръжени рицари ще кръстосват мечове в ожесточени сражения, а епични дуели ще карат зрителите да притаят дъх.

Изкусните стрелци и тропотът на конски копита ще ни пренесат в епохата на славни битки, героизъм и романтика.

За по-младите посетители е предвидено и обучение по фехтовка, стрелба с лък и конна езда, чрез които да се потопят в историята на България и да получат нови умения.

Съборът „Ново начало“ е апогеят в събитийния календар на Исторически парк за 2024 г.

На тазгодишното пето издание входът за деца над 4 години е 10 лв., а за възрастни – 20 лв. Посетителите, закупили билет за вход за Исторически парк, имат БЕЗПЛАТЕН достъп до Фестивалната зона в рамките на двата дни.